Тишина изплетена от тънка мъгла.
Божествени чувства в душата,
полетели с вихъра мечти красиви
и сърце огряло от искреност.
Единствен мой, в унес от тишината
в мислите си все говориш
за твоите чувства и обич.
И вярата се спира в нас,
мигът любовен расте и променя,
мисълта ни и само чаровността шепти,
а този нежен шепот повтаря "Обичам те".
© Йонка Янкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
