Тишина изплетена от тънка мъгла.
Божествени чувства в душата,
полетели с вихъра мечти красиви
и сърце огряло от искреност.
Единствен мой, в унес от тишината
в мислите си все говориш
за твоите чувства и обич.
И вярата се спира в нас,
мигът любовен расте и променя,
мисълта ни и само чаровността шепти,
а този нежен шепот повтаря "Обичам те".
© Йонка Янкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
