Тишина изплетена от тънка мъгла.
Божествени чувства в душата,
полетели с вихъра мечти красиви
и сърце огряло от искреност.
Единствен мой, в унес от тишината
в мислите си все говориш
за твоите чувства и обич.
И вярата се спира в нас,
мигът любовен расте и променя,
мисълта ни и само чаровността шепти,
а този нежен шепот повтаря "Обичам те".
© Йонка Янкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
