Обичай ме в самотната си лудост,
пази ме сред цветя измислени от теб,
за нашето време днес е чудо,
че още има донкихотовци навред.
Наричай ме любима и не спирай
да дишаш ветрове, и в твоя полет,
макар отричан, не отричай
мен и нашите красиви светове.
Събуждай ме, когато се увличам
в съвременните тротоарни моди,
когато ме отвличаш ще запомням
душите ни щастливи от безумие.
© Ваня Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
