Jun 4, 2009, 12:05 PM

Нежност, в необятна нощ

  Poetry » Love
843 0 0

 

 

В нежен стон

прегръдка, плаха.

Ръцете с нежност

обхождат нашите тела.

Погълнати в мрака

от необятната синева.

 

Само тихите

приглушения на

минаваща тълпа

се чуваха някъде в мрака.

 

А целувките твои

сладки, ставайки

все по-страстно жарки.

Погълнати в мрака

от необятната синева

 

Опитвайки да открием

насладата от страстта.

Погълнати в мрака,

от необятната синева.

 

04.06.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...