И нека бъда твойто изкушение,
да тръпна в страст и дива нежност
и да усещаш топлината в мене,
и изгрева в очите ми безбрежни.
И нека да ме чакаш жадно
и да ми даваш порива си див,
във тези мигове откраднати
да чувстваш, че си най-щастлив.
И нека бъда твоето вълшебство
и да ме търсиш, и да те жадувам,
със тебе да летя и да се смея
и да обичам без да се преструвам.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
