Нека
Н Е К А
Нека вятърът да вее. Нека буря да бучи.
Ураган да се извие пред разплакани очи!
Нека бездната над мене се разтвори с грохот луд
и от облаците тъмни вместо дъжд се лее смут!
И земята се разклати от неправда разярена,
със небитието скрито сред безкрайната Вселена!
Нека войнства да се вдигат и стихии да бучат
и луната и звездите с мрака да се съединят.
Слънцето да потъмнее от нестихващия грях
и клеветникът потъне със последния си смях!
Моя пролет белокрила, с химни от небесен свод,
ти спусни се, вдъхновена, сред човешкия ни род!
Песента ти да пристигне със омайващ аромат,
в тебе грешникът покаен да живее в благодат!
Знам, в небитието ще намеря невидяна красота,
толкова великолепна, като свята простота.
© Стойна Димова All rights reserved.
