May 12, 2016, 10:12 AM

Нека!

  Poetry » Other
532 0 3

Нека пропада в свлачище!
(И без това е от Варна!)
Като яхта в затлачено
нека спре, щом не вярва!

Нека счупи кормилото
на семейното щастие!
Нека! Щом не ми вярва, че 
за всичко си плащаме!

Аз я предупредих, нали?
"Спри се, жено, не тръгвай!"
"Любовта е до време" и
"Стъпвай на нещо твърдо!"

Но жените над тридесет
същи морски сирени са -
от любов чупят кораби
и потапят вселени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...