Нека лъчите ти да поглъщам,
нека сърцето силно да тупти,
нека усмихната да те прегръщам,
нека луна в нощта ми блести!
А теб просто тук те няма,
няма коя мъката да сподели,
а аз искам в живота дама,
в сърцето дъжд пак вали.
Ела слънце да изгрее
в мрака на живота мой,
птица вън весело да пее,
просто целият съм твой!
Прости, ако съм те наранил,
никой не е ангелски съвършен,
всичко лошо аз ти простил,
ела, че съм сам и натъжен!
© Георги All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
