Нека лъчите ти да поглъщам,
нека сърцето силно да тупти,
нека усмихната да те прегръщам,
нека луна в нощта ми блести!
А теб просто тук те няма,
няма коя мъката да сподели,
а аз искам в живота дама,
в сърцето дъжд пак вали.
Ела слънце да изгрее
в мрака на живота мой,
птица вън весело да пее,
просто целият съм твой!
Прости, ако съм те наранил,
никой не е ангелски съвършен,
всичко лошо аз ти простил,
ела, че съм сам и натъжен!
© Георги All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
