Нека да ни има
Не съм се променил.
Но в мене тишината
не дава ми покой.
Да бъда ли и аз човек,
незрим?
Или в кладата на огъня
греховен,на него
аз да се предам.
Дори не искам да го мисля.
Дори не искам да е в мен...
Но той гори и е горещо.
Дерзае ме изгаря в мен.
Но не за себе си тъгувам,
и не за собствен идеал.
Забравили сме
дори да се усмихваме!?
Забравили и род и чест.
Какво остава ни тогава?
На кой ли влак да се качим?
Боли ме... И знам защо така е .
Но глас пустинен ми нашепва,
че не един а глутницата
е щастлива... Когато всички
се превърнем във един.
Дерзай народе... Нека да ни има.
© Ангел All rights reserved.
