Nov 27, 2012, 11:42 AM

Нека говорим с очи

  Poetry » Love
1.8K 2 23

Замълчи, замълчи, замълчи...
Забрави всички думи изкусни.
Този миг е божествен, нали?
Погадай по безмълвните устни.

 

Как се раждат секунди от нежност,
йероглифно заплитащи тайни,
как искрици от луда копнежност
очертават красиви безкрайности.

 

Тишината безумно е сладка,
двама с теб сме на дъх разстояние.

Като малки парченца загадка
шумолят само наште желания.

 

Замълчи, замълчи, замълчи...
Мисълта ми събличай до голо.
Нека просто говорим с очи
с тях се казва, повярвай, най-много.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво!!!
  • И пак ще кажа: това стихотворение заслужава много повече адмирации от други такива! Ти го знаеш добре! Но не е достатъчна публиката (или няма ниво - както обичам да казвам истината), която е го е погледнала, да го разбере, за да го осъзнае. Толкова по-зле! А къде е "svetlanal",за да разбере всичко?!
  • така е - най-много

    Много красив стих!
  • Ехеее, Безжичен, как ме изненада само...
    Много ти благодаря, че се отби и усети моите думи Поздрави!
    Мария, благодаря и на теб!
  • Това е хубаво стихотворение. И използваният рефрен "замълчи, замълчи" е на място и не случаен! Толкова много говорим, когато замълчим! Авторът наистина е усетил и предал дълбочина на чувството. Поздравления!

    А тази поетична форма на глагола "мълча" наистина е употребена в класиката от великия български поет Богомил Гудев, във великолепното изпълнената от прекрасната ни поп-певица (е,може и "естрадна", изразено по руско-комунистически маниер) Мими Николова песен "Замълчи, замълчи"! Тази песен не е само на поколенията от 50-60те на 20 век, а е от вечните български песни, мисля аз. Това е песен от филма "Любимец 13" с гиганта на театралното и филмово изкуство, Учителят на някои актьори, вече класици в нашата култура (а някои за съжаление вече не между нас - Велко Кънев), грандиозният Апостол Карамитев! И там, в този филм от 1958 г. има уникални сцени, които са всъщност клипове - например когато Мими Николова пее на Апостол Карамитев!
    Браво на автора, че разбуди толкова асоциации...!
    А това стихотворение също става за песен, нали приятели?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...