Замълчи, замълчи, замълчи...
Забрави всички думи изкусни.
Този миг е божествен, нали?
Погадай по безмълвните устни.
Как се раждат секунди от нежност,
йероглифно заплитащи тайни,
как искрици от луда копнежност
очертават красиви безкрайности.
Тишината безумно е сладка,
двама с теб сме на дъх разстояние.
Като малки парченца загадка
шумолят само наште желания.
Замълчи, замълчи, замълчи...
Мисълта ми събличай до голо.
Нека просто говорим с очи
с тях се казва, повярвай, най-много.
© Жанет Велкова Всички права запазени