27 nov 2012, 11:42

Нека говорим с очи

1.8K 2 23

Замълчи, замълчи, замълчи...
Забрави всички думи изкусни.
Този миг е божествен, нали?
Погадай по безмълвните устни.

 

Как се раждат секунди от нежност,
йероглифно заплитащи тайни,
как искрици от луда копнежност
очертават красиви безкрайности.

 

Тишината безумно е сладка,
двама с теб сме на дъх разстояние.

Като малки парченца загадка
шумолят само наште желания.

 

Замълчи, замълчи, замълчи...
Мисълта ми събличай до голо.
Нека просто говорим с очи
с тях се казва, повярвай, най-много.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво!!!
  • И пак ще кажа: това стихотворение заслужава много повече адмирации от други такива! Ти го знаеш добре! Но не е достатъчна публиката (или няма ниво - както обичам да казвам истината), която е го е погледнала, да го разбере, за да го осъзнае. Толкова по-зле! А къде е "svetlanal",за да разбере всичко?!
  • така е - най-много

    Много красив стих!
  • Ехеее, Безжичен, как ме изненада само...
    Много ти благодаря, че се отби и усети моите думи Поздрави!
    Мария, благодаря и на теб!
  • Това е хубаво стихотворение. И използваният рефрен "замълчи, замълчи" е на място и не случаен! Толкова много говорим, когато замълчим! Авторът наистина е усетил и предал дълбочина на чувството. Поздравления!

    А тази поетична форма на глагола "мълча" наистина е употребена в класиката от великия български поет Богомил Гудев, във великолепното изпълнената от прекрасната ни поп-певица (е,може и "естрадна", изразено по руско-комунистически маниер) Мими Николова песен "Замълчи, замълчи"! Тази песен не е само на поколенията от 50-60те на 20 век, а е от вечните български песни, мисля аз. Това е песен от филма "Любимец 13" с гиганта на театралното и филмово изкуство, Учителят на някои актьори, вече класици в нашата култура (а някои за съжаление вече не между нас - Велко Кънев), грандиозният Апостол Карамитев! И там, в този филм от 1958 г. има уникални сцени, които са всъщност клипове - например когато Мими Николова пее на Апостол Карамитев!
    Браво на автора, че разбуди толкова асоциации...!
    А това стихотворение също става за песен, нали приятели?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...