Нека поне виното да ме стопли,
ти не можа,
светът не чу отчаяните вопли,
това било работа божà!
Нека поне вятърът да ме погали,
ти не поиска,
тялото от буйна страст запали,
после угасна само - нали в това е рискът?!
Нека поне огледалото да те нарисува,
аз не можах,
да имам кого в очите да псувам,
от раздяла без да ме е страх!!!
© Христина Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
