Нека поне виното да ме стопли,
ти не можа,
светът не чу отчаяните вопли,
това било работа божà!
Нека поне вятърът да ме погали,
ти не поиска,
тялото от буйна страст запали,
после угасна само - нали в това е рискът?!
Нека поне огледалото да те нарисува,
аз не можах,
да имам кого в очите да псувам,
от раздяла без да ме е страх!!!
© Христина Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
