Как заличаваш белег на белязан?
Как газиш сух, до шия във водата?
Как проговаряш ням, с език отрязан?
Стоиш встрани, а всъщност си в средата.
Със спрял часовник, време как засичаш?
На тъмно, как рисуваш пеперуди?
Насред поле, дървета как изсичаш?
Как мъртъв кон ще впрегнеш да се труди?
След спрелия, нима ще се затичаш?
Когато си готов – нека отгатна...
Надвесил си се в пропаст да надничаш,
в душа човешка – болка необятна...
© Мария Божкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
