Нека само да се съмне
Остави ме ти без листи. Изсуши и мoйте клони.
Само дънерът остана спомена по теб да гони...
Корените си дълбоко спуснах аз във чернозема.
Той да може да ми дава. Само той от мен да взема.
Утрото така ще чакам. Нека само да се съмне!
Пън отвънка съм, но сокът в мен танцува. Ще набъбне...
Като нестинарка луда хем изгарям, хем копнея.
Мир жадувам за сърцето. В него блянове люлея.
Нека само да се съмне! В светлината ще възкръсна.
За сърцето обгорено еликсир е обич късна.