Нека съм музика
Ако ме видиш някога,
че плача,
не ме прегръщай
и не ме целувай!
Остави ме сама!
Въздишка съм,
капка дъждовна,
сълза от лоза.
По стъклото
пълзяща тъга -
спри ме с пръст
и отново ме нарисувай!
Не искам
да съм скрита надежда,
нека съм музика,
лъч светлина!
Ако ме поискаш някога,
нека съм твоя магия,
мелодия тиха,
цвят от дъга,
вино пенливо
в чаша кристална
с биле омайно,
разлято по твоите вени.
Ако ме имаш някога,
прегърни ме
и не ме пускай никога -
искам така
до край
да ме вдишаш,
да срещна очите ти
с дъжд персеиден в
залезен ден!
© Валка All rights reserved.
