Нека ти кажа...
Цвета на вятъра ли искаш да ти кажа?
През лятото е с цвят на тишина.
През зимата е бял като миража,
а пролетта е с багри на жена.
Различен е, защото все рисува.
Талантът му навсякъде личи.
С дърветата понякога танцува,
разсърди ли се – ледено боли…
Понякога е с цвят на топла нежност.
Понякога по детски е игрив.
През есента, листа в килим подрежда,
изпъстрено прекрасен и красив.
Вятърът е с цвят на звездна ласка.
Танцува с птици, гони се с вълни.
Нима си сляп за неговите краски?
Цветът се разпознава… не горчи.
През лятото е с цвят на тишина.
През зимата е бял като миража,
а пролетта е с багри на жена.
Различен е, защото все рисува.
Талантът му навсякъде личи.
С дърветата понякога танцува,
разсърди ли се – ледено боли…
Понякога е с цвят на топла нежност.
Понякога по детски е игрив.
През есента, листа в килим подрежда,
изпъстрено прекрасен и красив.
Вятърът е с цвят на звездна ласка.
Танцува с птици, гони се с вълни.
Нима си сляп за неговите краски?
Цветът се разпознава… не горчи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
