"Когато вън излязох, утихнал вече бе гласът
А може би, защото
уморени вече те са били...
Оттегляне... Почивка кратка...
И после пак, със нови сили
зовяли са те...
И сигурно все още чакат
вратата да прекрачиш,
да оставиш мрака
зад себе си, зад спуснатите щори...
И пак във пъстра, цветна сладост
сърцето ти да се роди и заговори! :)
/16 Юни, 2009/
© Таня Шопова All rights reserved.