Неканен спомен
И ей така снимката ти изпадна
измежду страниците на стара книга.
Един спомен в сърцето се прокрадна
и въздухът започна да ми недостига.
Спомен, който се опитах да скрия
в гробницата на измамните любови.
За да мога по-късно да открия,
че съм забравила да му сложа окови.
А другите тъй покорно мълчат,
без да ми напомнят, че ги има.
Успяха всички те да се обезличат,
не забравих само твойто име.
И тази снимка отново пробуди
чувства, които мислех за приспани.
В стомаха ми – стотици пеперуди.
Или сипване на сол в стари рани?
Защо тъй трудно сърцето забравя
точно този, който не трябва да помни,
а без милост обрича на забрава
сърца – за неговата обич по-достойни.
© Весилена Тончева All rights reserved.
