Dec 28, 2017, 7:52 PM

Неканен спомен 

  Poetry » Love
520 3 3

И ей така снимката ти изпадна

измежду страниците на стара книга.

Един спомен в сърцето се прокрадна

и въздухът започна да ми недостига.

 

Спомен, който се опитах да скрия

в гробницата на измамните любови.

За да мога по-късно да открия,

че съм забравила да му сложа окови.

 

А другите тъй покорно мълчат,

без да ми напомнят, че ги има.

Успяха всички те да се обезличат,

не забравих само твойто име.

 

И тази снимка отново пробуди

чувства, които мислех за приспани.

В стомаха ми – стотици пеперуди.

Или сипване на сол в стари рани?

 

Защо тъй трудно сърцето забравя

точно този, който не трябва да помни, 

а без милост обрича на забрава

сърца – за неговата обич по-достойни. 

 

© Весилена Тончева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??