checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
Feb 21, 2010, 2:26 PM

Неканената гостенка 

  Poetry
693 0 2



Когато имаш нужда ти от мен,
но аз да съм до теб не искаш.
И продължаваш да подтискаш
сърцето си, от своя ум пленен.

Тогава аз ще идвам и сама
ще сложа масата. Ще ти налея
от виното червено, за да сгрея
и теб, и твоя дом от самота.

Леглото ще постилам всяка нощ
и всеки ден ще чакам сутринта
с мен да закусваш. Ти "Благодаря"
ще казваш, знам, със поглед лош.

Ала след време масата, леглото -
ще ги оправяш даже преди мен.
Ще се усмихваш, сякаш всеки ден
си правил винаги това, защото

това си ти. И вече променен
ще ми прошепнеш плахо да остана.
Дори сега от теб така желана -
ти нямаш нужда повече от мен.

И аз ще си отида, но ще зная,
че твоя дом сърцето ти гради.
Неканената гостенка помни.
Тя няма да забрави твойта стая...

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??