Неканената гостенка
Когато имаш нужда ти от мен,
но аз да съм до теб не искаш.
И продължаваш да подтискаш
сърцето си, от своя ум пленен.
Тогава аз ще идвам и сама
ще сложа масата. Ще ти налея
от виното червено, за да сгрея
и теб, и твоя дом от самота.
Леглото ще постилам всяка нощ
и всеки ден ще чакам сутринта
с мен да закусваш. Ти "Благодаря"
ще казваш, знам, със поглед лош.
Ала след време масата, леглото -
ще ги оправяш даже преди мен.
Ще се усмихваш, сякаш всеки ден
си правил винаги това, защото
това си ти. И вече променен
ще ми прошепнеш плахо да остана.
Дори сега от теб така желана -
ти нямаш нужда повече от мен.
И аз ще си отида, но ще зная,
че твоя дом сърцето ти гради.
Неканената гостенка помни.
Тя няма да забрави твойта стая...
© Стефка Крушарова All rights reserved.
