Неканената гостенка
Когато имаш нужда ти от мен,
но аз да съм до теб не искаш.
И продължаваш да подтискаш
сърцето си, от своя ум пленен.
Тогава аз ще идвам и сама
ще сложа масата. Ще ти налея
от виното червено, за да сгрея
и теб, и твоя дом от самота.
Леглото ще постилам всяка нощ
и всеки ден ще чакам сутринта
с мен да закусваш. Ти "Благодаря"
ще казваш, знам, със поглед лош.
Ала след време масата, леглото -
ще ги оправяш даже преди мен.
Ще се усмихваш, сякаш всеки ден
си правил винаги това, защото
това си ти. И вече променен
ще ми прошепнеш плахо да остана.
Дори сега от теб така желана -
ти нямаш нужда повече от мен.
И аз ще си отида, но ще зная,
че твоя дом сърцето ти гради.
Неканената гостенка помни.
Тя няма да забрави твойта стая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
