НЕКРОФИЛИЯ Вариант първи
1.5K
0
1
НЕКРОФИЛИЯ
Вариант първи
Не ги побира мисълта ни мъртвите
към тях прохождаща – все плаха и несигурна
непотвърдена в думата презряла името
тя мисълта към мъртвите – не ни побира
и с черна мантия на бели страници
престъпва гласовита оплаквачката –
не липсва смисъл – няма удивление
прикрит копнеж в екстаза на ридаенето й
все тоя морен монотонен ритъм
на живите тъй жизнени мълчания –
наели личните места балконите
стаени в дъх – залисани в сбогуването си
а то не идва и не идва и не идва
тревите бурените избуяват ли - не идва
и малчугани гробовете препикават ли ги – пак не идва
и иде ли – не идва то не идва
прирреват тъй печални оплаквачките
пристъпват тъй припряни наблюдаващите
и само звук – от поприскърцващите чамове
и дрезгав блясък – по неръждавеещите гвоздеи
каза и стана – светлина и слово и
във скръбта им скуката – от припознаването
къде са другите слънца произходите
бащи и богове децата майчиците те
къде са – има ли значение – то все
е време сиреч отегчителност
и върволи велика траурна процесия –
оркестърът пленен от изпълненията си
певците пък – пленени от оркестъра и
придружаващите го лица – наследниците
и всички пеят ах как сладко пеят –
прегракналите звуци на просителите
в бездънните гърла на заминаващите
към онуй отвъд – смъртта ги непобираща
затуй раздират се съхвърлят по неидващото
парчета плът - за свежя кръв заменяни
деца за думи страх за смисълта
която обдарува с откровението си
и то не идва ли – не идва и не идва
тревите вече са гори и пак не идва
децата – баби майки и бащи – не идва
ще идва ли – не идва то не идва
ела и казвай – за смъртта скръбта
по твойто нямане което е – не е ли сподели де
това ли е езикът тук ли мястото
наречено по думите им там – отвъдното
и със какво да принесем – с молитва спомени
или със чукове тез словеса ковани нестареещите
или да потанцуваме по гробовете
по голото кубе на катедралите си
и катафалките извили глас по улиците
да ни посрещнат и изпратят – заминаващите
но днес отлагаме летежа приземяването
разкъсваме билета – преминаващите към
онуй отвъд-кое – земята ангелите
ли седмото небе ли оплаквачките
и нека щом пристигнат обитателите
и росни-пресни стъпнат по следите ни
попълнят пъзела захвърлят мислите си
уведомят за себе си – речта ни парчедисана
безшумбезгласбезсмисъл –
тъй говорят мъртвите.
Вариант първи
Не ги побира мисълта ни мъртвите
към тях прохождаща – все плаха и несигурна
непотвърдена в думата презряла името
тя мисълта към мъртвите – не ни побира
и с черна мантия на бели страници
престъпва гласовита оплаквачката –
не липсва смисъл – няма удивление
прикрит копнеж в екстаза на ридаенето й
все тоя морен монотонен ритъм
на живите тъй жизнени мълчания –
наели личните места балконите
стаени в дъх – залисани в сбогуването си
а то не идва и не идва и не идва
тревите бурените избуяват ли - не идва
и малчугани гробовете препикават ли ги – пак не идва
и иде ли – не идва то не идва
прирреват тъй печални оплаквачките
пристъпват тъй припряни наблюдаващите
и само звук – от поприскърцващите чамове
и дрезгав блясък – по неръждавеещите гвоздеи
каза и стана – светлина и слово и
във скръбта им скуката – от припознаването
къде са другите слънца произходите
бащи и богове децата майчиците те
къде са – има ли значение – то все
е време сиреч отегчителност
и върволи велика траурна процесия –
оркестърът пленен от изпълненията си
певците пък – пленени от оркестъра и
придружаващите го лица – наследниците
и всички пеят ах как сладко пеят –
прегракналите звуци на просителите
в бездънните гърла на заминаващите
към онуй отвъд – смъртта ги непобираща
затуй раздират се съхвърлят по неидващото
парчета плът - за свежя кръв заменяни
деца за думи страх за смисълта
която обдарува с откровението си
и то не идва ли – не идва и не идва
тревите вече са гори и пак не идва
децата – баби майки и бащи – не идва
ще идва ли – не идва то не идва
ела и казвай – за смъртта скръбта
по твойто нямане което е – не е ли сподели де
това ли е езикът тук ли мястото
наречено по думите им там – отвъдното
и със какво да принесем – с молитва спомени
или със чукове тез словеса ковани нестареещите
или да потанцуваме по гробовете
по голото кубе на катедралите си
и катафалките извили глас по улиците
да ни посрещнат и изпратят – заминаващите
но днес отлагаме летежа приземяването
разкъсваме билета – преминаващите към
онуй отвъд-кое – земята ангелите
ли седмото небе ли оплаквачките
и нека щом пристигнат обитателите
и росни-пресни стъпнат по следите ни
попълнят пъзела захвърлят мислите си
уведомят за себе си – речта ни парчедисана
безшумбезгласбезсмисъл –
тъй говорят мъртвите.
© Иван Илиев All rights reserved.
