Нелюбов
Към твойта упорита НЕЛЮБОВ
изпитвам някаква добра омраза.
И с порив справедлив и странно нов
разкъсва ме един душевен спазъм...
От неговата мъдост озарена,
в екстаз запява всяка моя клетка
за тази НЕЛЮБОВ новородена...
Тя чувствата преплита във решетка,
подрежда в пъзел всичките злини,
които в тъмна доба ни спохождат,
усуква в мислите ни сто вини,
които да простим е невъзможно.
И аз усещам - непонятно как -
със Невъзможното съм се сдобрила.
И денонощно пак очавам знак,
с безгрижие тревогите прикрила,
прикрила глупавата суета
Съдбата някой ден да преобърна,
да омагьосам в щастие скръбта,
в любов НЕЛЮБОВТА ти да превърна...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
