Ненаписани акорди
Ще напиша симфония по твоите думи.
Всеки акорд ще те пази в душата си.
Животът е такъв... най-милите си губим.
Но в ноти безсмъртни ще сторя делата ти.
Ще пиша дълго... много в мен звучи.
Ще пиша потънала в твоя свят.
Ще виждам пред себе си твоите очи.
И моите като небе на есен ще валят.
Листа ще късам, заличили нотите.
И пак ще пиша, за да мога да остана.
Как се пише за смисъл на живота.
Когато ти си моят, ала веч те няма.
Защото теми много имах допреди
и знаех някак как се пишат те.
Днес започвам със заглавие „Боли"
и тишина е в онемялото сърце...
А твоята симфония е най-красива
и само ненаписаните й акорди
ми дават смисъл да остана жива,
да дочакам времето
на своите ноти.
На онези, които вече не са с нас...
© Даниела All rights reserved.
