Ненаписано за любовта

                                                                          (Който открие прилики -

                                                                             не са случайни)

                        Днес исках да пиша

                                            за любовта,

                        но химикалката свърши

                                             и компютърът спря.

                         - Значи - казах си -

                                           била тя, каквато била...

                          Отминало е времето,

                                            отпиши любовта!

                           Да, де... но кой ти чете

                                             други неща?

                          Тя ми се сърди.

                                              Аз имам вина.

                           Изтрих S M S-те на любовта.

                                              Но Котаракът,

                            известен в махалата,

                                               дотърча, долетя

                            и пак зарева

                                              с болката страшна

                            на своята съдба.

                                            А то, историята

                            е ето каква:

                                             Нашата Маца,

                            в мазето която живя -

                                            гальовна, прекрасна,

                            преди две лета си умря.

                                              Плакаха, врякаха -

                            търсиха прошка от Маца,

                                             за своята вина,

                             защото по тези места

                                              се постъпва така...

                             (Народът казва:

                                           - Умри, да те жалим!)

                              Тя, Маца, затова и умря.

                                             Да пробуди,

                               все пак, жалостта.

                                               После, всичко замря,

                               обичта с жалостта

                                               и някаква там си - вина.

                               Но Котаракът не я забрави...

                                               Все идва и моли

                               онези, бездушните небеса,

                                              безкрайно далечни

                                 като Маца и любовта.

                                               Той вие и страда, и плаче!!!

                                  Той не спря! Тя, види се,

                                                 нещо му каза...

                                   Той нещо разбра...

                                                   ----------

                                  Намерих една химикалка

                                                и компютърът вече загря,

                                     но Котаракът

                                            споделя все с Господ,

                                 за тези, човешки неща!

                                       Какво да добавим ние -

                                   гордите жители на света -

                                                аз или ти, той или другите -

                                         за Любовта и Смъртта?

                                              Wali (Виолета Томова)