НЕНАСИТНА СЪМ
да те рисувам.
Отново четката
във жажда потопих.
Жаравата ми
изгори платното
и вместо две очи
прозира неизвестност.
Запазих само ъглите
в душата.
И ги скрепих...
със въглени
и писък.
© Геновева Цандева All rights reserved.