Ненаучени
Как толкова години все се уча...
Живота си приемам със усмивка.
Благодаря за всяко ново утро.
Щом залеза изпращам, съм щастливка.
За малките неща благодаря:
за дом, приятели, семейство, обич;
за нощите, безсънна щом редя
простички стихове, тъй както мога.
В живота срещнах радост и печал,
белязали лицето ми с пътеки.
И малко Бог е взел, а много дал...
Но стига ли и многото на всеки?
бБез нищо сме дошли на този свят.
Отивайки си, нищичко не носим.
Достойният човек е най-богат,
но не с парите си, а с чест и доблест.
"Богат ли си, то значи си щастлив",
погрешно някой смисъла разбира.
Човек се учи, докато е жив,
но тъй и ненаучен си умира...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
