stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
Jul 13, 2019, 8:15 PM

Ненаучени 

  Poetry
1447 4 8

Как толкова години все се уча...
Живота си приемам със усмивка.
Благодаря за всяко ново утро.
Щом залеза изпращам, съм щастливка.

 

За малките неща благодаря:
за дом, приятели, семейство, обич;
за нощите, безсънна щом редя
простички стихове, тъй както мога.

 

В живота срещнах радост и печал,
белязали лицето ми с пътеки.
И малко Бог е взел, а много дал... 
Но стига ли и многото на всеки?

 

бБез нищо сме дошли на този свят.
Отивайки си, нищичко не носим.
Достойният човек е най-богат,
но не с парите си, а с чест и доблест.

 

"Богат ли си, то значи си щастлив",
погрешно някой смисъла разбира.
Човек се учи, докато е жив,
но тъй и ненаучен си умира...

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Георги, Мария и Ангелче! Усмихнат да е денят ви!
  • На повечето от нас и многото не им стига.
    Необясним е този ламтеж, обезчовечава ни. Радвам се, че си избрала това за тема в стихотворението си и те поздравявам, мила Ваня!
  • Хубаво.
  • Ох, така е, Валентина. За жалост е така...Усмихнат ден, Валентина!
  • И малко Бог е взел, а много дал...
    Но стига ли и многото на всеки?
  • Благодаря ви за споделените впечатления, Розали, Мариана, Краси и Стойчо! Дали вече, с натрупването на годините, започвам да се замислям над сериозните и истински важни неща...Усмихнат да е денят ви!
  • Есенцията на живота!
  • "Богат ли си, то значи си щастлив",
    погрешно някой смисъла разбира.
    Човек се учи, докато е жив,
    но тъй и ненаучен си умира...!!!
Random works
: ??:??