Дали и той без обич страда,
или като отшелник остарява.
Дали на розите се радва,
или е полужив несретник.
Дали изплаква си очите,
или е камък твърд - столетник.
Дали приятел е на птиците,
или невидим е проклетник.
Не ще положи този свят на длан,
но носи в себе си надежда жива.
Кой път си ти - неназован?
Но знам, че иска аз да съм щастлива!
© Мариола Томова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
