неОБИЧайно
трудно предизвикателство от
alantuan - дано да съм се справила!
Недей да ме обичаш – няма да те пазя
спокойно ти до мен докато спиш.
Идеали, ценности – не ще погазя
и няма да мълча щом ти крещиш.
Не искай нищо – нищо не предлагам,
не търся нищо и не вярвам аз –
не искам рамо днес да се облягам
и нямам думи да крещя без глас…
Не вярвай в мене – днес е твърде късно –
изпитах много болки в любовта
и ако днес сърцето ми се пръсне
спокойна във небето ще летя.
И днес те моля аз – не ме обиквай –
не можеш да обичаш лудостта
и шепна ти „Недей, не свиквай“
и се проклинам… но в ръцете твои спя…
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Този стих е носител на идейната съвкупност от една страна на философския аспект на дуализма "Ин-Ян" и от друга на привидно несмесяемата емоционалната суспензия, терзаеща лирическата героиня на ниво "Аз". Би било погрешно към текста да се подходи посредством търсене на рефлексни аналогии или преекспонирана патетика. По-подходящо е четящият да потърси възможното позитивно развитие (най-вероятно нелесно и нетрадиционно) на субективния постфинал. Прочетох, осмислих и се обогатих естетически! Благодаря,Яна!