Oct 24, 2014, 8:02 AM  

неОБИЧайно

  Poetry » Love
873 0 1

трудно предизвикателство от 

alantuan - дано да съм се справила!


Недей да ме обичаш – няма да те пазя

спокойно ти до мен докато спиш.

Идеали, ценности – не ще погазя

и няма да мълча щом ти крещиш.

Не искай нищо – нищо не предлагам,

не търся нищо и не вярвам аз –

не искам рамо днес да се облягам

и нямам думи да крещя без глас…

Не вярвай в мене – днес е твърде късно –

изпитах много болки в любовта

и ако днес сърцето ми се пръсне

спокойна във небето ще летя.

И днес те моля аз – не ме обиквай –

не можеш да обичаш лудостта

и шепна ти „Недей, не свиквай“

и се проклинам… но в ръцете твои спя…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Намирам, че си се справила блестящо с предизвикателството да дадеш заглавие на това стихотворение и съм щастлив, че допринесох с окуражаване
    Този стих е носител на идейната съвкупност от една страна на философския аспект на дуализма "Ин-Ян" и от друга на привидно несмесяемата емоционалната суспензия, терзаеща лирическата героиня на ниво "Аз". Би било погрешно към текста да се подходи посредством търсене на рефлексни аналогии или преекспонирана патетика. По-подходящо е четящият да потърси възможното позитивно развитие (най-вероятно нелесно и нетрадиционно) на субективния постфинал. Прочетох, осмислих и се обогатих естетически! Благодаря,Яна!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...