danda (Даниела)
358 1120
Dec 28, 2011, 5:05 PM

Необичайно нежно 

  Poetry » Love
1246 0 19

Как искам цяла да се разпилея

по тъмните ъгли на твойте длани,

от нежна смърт дъхът ми да немее,

като звезда да чезна. Ти си науми желание.

Ще се разпадна на смълчани стонове

и като мисъл в тишината ще се рея...

Акорд ще бъда, струна, невъзможен тон,

ще се стопя във песен. Ти ще ме изпееш.

В клепачите ми ще блестят безценни бисери –

за тебе са, защото от богатства не разбирам.

И щом изчезна в теб, а времето замре безсмислено,

аз зная, ти до утрото с любов ще ме събираш.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??