Необятности
Защо се случват всички чудеса
във времето на сиви невъзможности?
В морето приютява се сълза,
преляла от допуснати тревожности.
Очакваните мигове възторг
долитат в неочаквани минути.
Сънуваните късчета любов
наяве спят в несигурност обути.
Мечтаните дантелени слънца
зад облаци в копнежност се усмихват,
а техните разцъфнали лица
искреят нежно в необятност тиха.
Защо изгряват приказни дъги,
когато ожадняло е небето?
Защото във сърцата им пламти
искрица от надеждата за вечност...
28.07.2011
© Веси Василева All rights reserved.
