Отнесен си, като от вятър,
разочарован — като млад артист.
Като поредния изгледан театър,
поредния намачкан лист.
Мислиш, че вината в мен е,
че предадох те и те оставих.
Повярвай — що зависеше от мене,
без да мисля, го направих.
И знаеш, казват: ясно слънце
грее винаги над всичко свято.
Ала нашето любовно зрънце
си остана неогрято.
2021
© Ивет Боянова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
