Jun 19, 2008, 11:16 PM

Неокосена обич

  Poetry
723 0 4

 

 

Неокосена обич


Във мене

неокосена обич

е стаена.

И вреден бурен,

и целебни билки

има.

Косачът чака

росата от сълзи

да се раздигне

и да ме окоси.

Но дъхава тревата

след косата

изсъхва и става

на сено.

Ни бурен,

ни билка си личи.

Остави косата

и полегни

във меката трева

до мене!

Неокосената ми

обич в тебе

ще премине.

Двама ни

ще покоси.

И може би

дете ще се роди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...