Непента
И пак се вдигам срещу себе си.
Мълча, когато искам да крещя.
Изгубвам се из нерешени ребуси,
безсънен скитам надалеч в нощта.
Стъпки ако днеска се разделят,
в посоки инакви поели устремени,
в различно време ще се слеят,
когато всички пътища са извървени.
Тогава, мисъл тихо ако криеш,
и вехнеш сред илюзии стаени,
в стих изпепеляващ изкърви я -
линее тя, държиш ли я пленена.
Изгаря ли те мимолетна тайна,
от връх планински изкрещи я,
преди да те остави бездиханен,
преди безжалостно да те убие.
Пази я - свойта нажежена рана,
отляво я пази, от бурите на завет.
И може би, от светлина обляна,
преди забравата ще я съзреш наяве.
© Александър All rights reserved.
