Неподвижен и тих
стоях в очакване на пулс.
Застой... уплаха... гибел.
Искра от мъртва жар
те пробожда с чар.
Жив съм.
Желая... жадувам... не достигам.
Защо си тъй далеч?
Крещя... не докосвам,
Полудявам... не притежавам.
Клетка... бяс... раздиране.
Вериги... Разкъсване... Свобода.
Притежавам... себе си... избор.
Съм... желая... имам.
© София Русева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
