Неподвижен и тих
стоях в очакване на пулс.
Застой... уплаха... гибел.
Искра от мъртва жар
те пробожда с чар.
Жив съм.
Желая... жадувам... не достигам.
Защо си тъй далеч?
Крещя... не докосвам,
Полудявам... не притежавам.
Клетка... бяс... раздиране.
Вериги... Разкъсване... Свобода.
Притежавам... себе си... избор.
Съм... желая... имам.
© София Русева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
