8.10.2008 г., 13:58

Неподвижен

644 0 0

Неподвижен и тих

стоях в очакване на пулс.

Застой... уплаха... гибел.

Искра от мъртва жар

те пробожда с чар.

Жив съм.

Желая... жадувам... не достигам.

Защо си тъй далеч?

Крещя... не докосвам,

Полудявам... не притежавам.

Клетка... бяс... раздиране.

Вериги... Разкъсване... Свобода.

Притежавам... себе си... избор.

Съм... желая... имам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...