прекосили с поглед всяка грешна мисъл.
Не ги обичай!Те съня ти нощем стряскат
и крадат мечтите ти.Това ли искаш?
Да имаш някого до себе си,а всъщност
ръцете ми да са пустинен вятър?
След тебе аз пак ще бъда същата,
a ти ще страдаш,защото си повярвал.
Не ме обичай!Чуваш ли?Не искам
за мене да боли едно сърце ранено.
Превърни ме в миг,отминала въздишка,
която сгрява те,когато е студено
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Поздрав! 
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
