Непокълнали дни
Неизвървели
пътя си
до хляба
житни зрънца
са дните -
корави,
остри,
непокълнали
без влагата
на устните.
пътя си
до хляба
житни зрънца
са дните -
корави,
остри,
непокълнали
без влагата
на устните.
© Ели All rights reserved.
Apr 4, 2008, 10:28 AM
Comments
Comments
-
-
-
-
-
Много дълбоко бе! Баси, на това ако трябва да му правя анализ ще се изприщя.
Много е здраво!
!!!!!*
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
