Ще дойдеш.
Може би.
Ще се решиш.
Надявам се.
Ще пием по едно,
на екс
и после ще говорим,
казваш.
Но едва ли.
Ще търсиш себе си у мен,
а дали изобщо си се губил?!
Надали?
Ще се събудиш,
след съня, почти.
Ще ме целунеш.
Не горчи ли?
Но... едва ли?
Ще ровиш мислите.
Успя ли?
Да се откриеш?
Там, където уж си бил.
Пак ли се загуби?!
Оцеля ли?
Защото трябваше
да тръгнеш
напосоки.
А така ли?
Сега ще се завърнеш
непорочен?!
© Нели All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Само ще кажа Браво!...