Непостоянно
Изчетох толкова лудостни химери
за любовта, страстта без нарицания.
Но отговор сърце ми не намери -
а дирих го в милиони отрицания.
Оставих се да бъда кротък, благ
и Тя да определя моите сражения.
Оказах се корабокрушенец и на бряг,
създаден само от мъжки поражения.
Понечих времето да върна... запъхтян.
Но стрелките й не погледнаха у мен.
Дори себе си да спра не можех сам...
(и по етикет нарекох се - кретен).
Отново пътят продължи на никъде,
посоката изгубил, наричах я любов.
Разбрах, че само свобода обикна ме.
След тази изневяра, ще съм й верен до живот.
А другата... какво ли стана с нея, странно,
дори забравих колко бе красива.
Кое ли в мен бе толкова непостоянно -
любовта ми или че е недостижима?
© Калоян Борисов All rights reserved.
