Непременно...
Имам нужда... от приятелска прегръдка
и непременно... от усет за любов...
От добро или от лошо да претръпна,
от мен да изкарам образа ревящ...
Да сглобя личната си история
и претопя болка - кратер на вулкан.
Да съхраня всички поуки от другия,
да бъда собствен владетел на ума.
Имам нужда... и от равновесие,
не на тяло, а на собствения дух
и непременно... от извисеност
и неизследвана галактика... тук.
Но имам... нужда и от корена си,
силна връзка на земя, небе и море.
И непременно... от нежна чувственост
и живот - от надежда по-кратък дори...
и непременно... от усет за любов...
От добро или от лошо да претръпна,
от мен да изкарам образа ревящ...
Да сглобя личната си история
и претопя болка - кратер на вулкан.
Да съхраня всички поуки от другия,
да бъда собствен владетел на ума.
Имам нужда... и от равновесие,
не на тяло, а на собствения дух
и непременно... от извисеност
и неизследвана галактика... тук.
Но имам... нужда и от корена си,
силна връзка на земя, небе и море.
И непременно... от нежна чувственост
и живот - от надежда по-кратък дори...
© Мариола Томова All rights reserved.
