Dec 21, 2013, 7:22 PM

Непримерими чувства

  Poetry » Love
1K 0 2

Още те обичам и не зная аз какво да сторя,

 дълбока рана се отваря в сърцето ми.

Чувствата във мен продължават да бушуват и силно ме изгарят

и болката не може спомена за теб и чувствата да заличи.

Болката, която аз изпитвам, друг не може да почувства.

Болка силна и неизлечима, вечна болка за сърцето.               

С име твое носеща и неизлечима, чуя ли името ти

сърцето ми от болка то се свива.

Чувствата не може то да заличи,

надеждата за теб живо го държи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласен съм с Ваня. Поработи върху ритмичността и римуването. Иначе има какво да кажеш. Поздрави
  • И не само любовта, а и болката от нея ни тласка към лист хартия.... Изливай смело чувствата си, но се опитай да римуваш думите ще има по - добър ефект върху читателя. Млад си и има какво да дадеш от себе си. Поздрав и успех!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...