Неприспособимост
НЕПРИСПОСОБИМОСТ
в памет на Георги Рупчев
(„Поезията е инстинкт за неприспособимост” Г. Р.)
Сред ледения дъх
на непристъпни айсберги –
величия
с лица застинали;
до шия
в силиконовата тиня
на суетно безразличие,
задавен от наслада-шербетлия –
петмез
на сладострастия разюздани;
разкъсан от колабирането
на вкопчана безпомощност
премръзнала,
огънала ветрилото
на моето милосърдие;
затиснат в ъгъла
от могъщество разгърдено;
стъпкан
от безогледна октоподност...
... се блъскам като гущер
допотопно
непохватен
в чупливото безумие
на времето препускащо
и разгръщам деликатно
паяжинните дантели
на уязвими пориви
в куплети...
От лоното на безпощадните
противодействия
извира капчица
печал неутешена,
и по безмилостните ръбове
на ужаса ми многостенен
се свлича съкрушено,
превърната в музейна
вкаменелост...
© Димитър Луканов All rights reserved.
