Непристигнала
От заключеност, празна съм,
без прозорци открити, без врати.
Не знаеше ли, че любов съм?
Сега "не ме обичай"... вятърът шепти.
А обичам и още много мечтая
сбъднати някъде две тъмни очи,
да разбият вратите желая,
та да литна в просторите сини.
В незабравчено синьо осъмнало утрото
между време, реалност... живот
и по устните свити все още ми пари
онзи дъх и гори ме любов...
Леденее се вън, а отвътре ми пари
и потичат в очите сълзи.
Как от теб да си тръгна, не зная,
непристигнала в твоите мисли.
без прозорци открити, без врати.
Не знаеше ли, че любов съм?
Сега "не ме обичай"... вятърът шепти.
А обичам и още много мечтая
сбъднати някъде две тъмни очи,
да разбият вратите желая,
та да литна в просторите сини.
В незабравчено синьо осъмнало утрото
между време, реалност... живот
и по устните свити все още ми пари
онзи дъх и гори ме любов...
Леденее се вън, а отвътре ми пари
и потичат в очите сълзи.
Как от теб да си тръгна, не зная,
непристигнала в твоите мисли.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
