Nov 26, 2007, 5:28 PM

Непристигнала

  Poetry » Love
904 0 20
От заключеност, празна съм,
без прозорци открити, без врати.
Не знаеше ли, че любов съм?
Сега "не ме обичай"... вятърът шепти.
А обичам и още много мечтая
сбъднати някъде две тъмни очи,
да разбият вратите желая,
та да литна в просторите сини.
В незабравчено синьо осъмнало утрото
между време, реалност... живот
и по устните свити все още ми пари
онзи дъх и гори ме любов...
Леденее се вън, а отвътре ми пари
и потичат в очите сълзи.
Как от теб да си тръгна, не зная,
непристигнала в твоите мисли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...