Feb 13, 2013, 10:44 PM

Нептунова невеста

  Poetry » Love
992 0 12

---

 

Щом дъждът плисне сиво-асфалтов,
а неонът клепачи запали,
ще направя поредното салто
със сърцето си. Салто мортале.


Ще се пръсна по седем павета —
по едно за ненужна сетивност,
а със другите — цяло столетие
ще руша всяка обич наивна.


Ще надничам под мъжки чадъри,
за да преча на тайни целувки
и с една самарянска кадърност
ще спасявам шарани от плувки.


И ще бъда поройно-повличаща
в дълбините на морската пяна,
като пясък в черупките. Нищо, че
на Нептун ще съм вече пристанала.

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...