Имало едно време... времето на любовта!

И в него имало двама, но обичала само тя!

Имало много, но за нея той бил единствен!

Обичала го истински...

Мислите ù били изпълнени само с мисли за въпросния избран.

Където и да е той, тя знаела, че никога не би го оставила сам!

Минавали дните, с тях и животът

и в светлите мигове някой влял отрова!

Една вечер... казват, късно е било,

минавало момиче, било само...

И в тъмнината мрачен поглед я проследил,

нещо страшно щяло да я сполети...

Момичето държало цвете, напомнящо на въпросното момче

и държала го тя спокойно в ръце,

но се чули стъпки приближаващи към момичето само...

И казват... късно вечер е било!

Изведнъж някой сграбчил крехката ръка

и цветето паднало на мократа земя.

Мрачният поглед погледнал в нейните светли очи,

а момичето от страх и "помощ" не можело да прошепти.

Но тя не била сама,

както казват... било късно вечерта!

Зад нея се появило красиво момче,

момчето, на което ù напомняло цветето, паднало от крехките ръце!

Черният поглед се взрял в момчето.

Зловещи, страшни мисли изписани в погледа били!

Нещо станало, нещо неочаквано...

а момчето искало просто нея да спаси!

Цветето, напомящо за въпросното момче,

било смачкано под нечии нозе!

Над него се виждал черният поглед, вгледан във влажната земя,

а там лежало момче, за което би дала всичко тя!

Момчето лежало неподвижно,

а над него тя ронела сълзи!

До него смачкано било цветето,

напомнящо неговите светли очи!

Тъмният поглед се отдръпнал  и се скрил в нощта,

а момчето неподвижно лежало там, на влажната земя!

Кръвта бавно се стичала по нея,

а тъмнината обливала света!

Момчето за последно погледнало нейните очи

и спокойно се отдало на съня!

Днес тя на гроба му тъжно стои,

че той я обича, тя така и не разбра!