Неразбрани
Неразбрани
Надежди и мечти
по невъзможните любови
ни топлят вместо длани.
Тишина след думи
ни говори за чувства,
нахалост пропиляни.
Пътища, пътечки криви
в грешните посоки
от нас са извървяни.
Вините ни подрънкват
във душите
като камъчета, в джоб прибрани.
Глождят и убиват наш`те мисли,
че все сме прави,
а другите не са
и сме недоволни,
и сме неразбрани.
А на възглавниците
съвестите ни приспани
си почиват и сънуват
нашите животи пропиляни.
© Илиана Петрова All rights reserved.
