Вървим си из света...

                                Надеждата е бременна.

                                Сезоните повтарят се,

                                но с нещо са различни.

                     Спомени – те – шерпите на времето,

                     им подаряват свойта самоличност.

                     От Фонда за изгубени илюзии

                     Поддават ни по нещо – за из пътя –

                     а ние за мечтите си потулени,

                     го взимаме дори без питане

                     Обичта битува сред измислици

                     Любовта се лута  сред капани.

                     Тайно искаме да бъдем истински,

                     но Истината... на кого пристана?

                     Така вървим, подведени от времето

                     и чакаме нощта, защото мръква,

                     а времето ни води към безвремие,

                     когато всичко земно се обърква.

                   Р.  S.   Но сутрин, се усмихваме на слънцето

                              и слънцето ни гали по лицата,

                              Покълнало е вече зрънцето –

                              цветът – това е нашата отплата.