неРеалност
935
0
1
Целунах те за първи път в съня си...
Откраднах те в мечтите. Без да питам.
И знаех - миговете ще са твърде къси,
но без да страдам - можех да те имам.
-
И вярно е това - неравни на реалност,
мечтите само полет са в небето.
Но не е ли във тях онази радост,
единствено реална за сърцето?
-
А по-добре ли е да нямаш, буден,
това, което имаш във съня си?
И този свят предателски и труден...
Това ли е, което толкова си търсил?
-
Видях те за последно. Нереално.
Прегърнах те за сбогом и с очи
ми казваше мъчително и жално:
"Ние винаги сънуваме сами."
© Йордан Мишев All rights reserved.
