Неродено

Sep 15, 2010, 10:01 AM

Poetry » Other

743 0 10

Майко…
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят,
той за мен и аз във него, майко, съм умора!
А мечтите, майко, осъзнах –
неродени въглени от жажда.
Все да пламнат, все да изгорят,
ненадейно нещо ги подклажда.
Но остават, майко, под дъжда
и пак пропукан ми е дъждобрана! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неродено

Want to read more?

Random works