Неродено
Майко…
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят,
той за мен и аз във него, майко, съм умора!
А мечтите, майко, осъзнах –
неродени въглени от жажда.
Все да пламнат, все да изгорят,
ненадейно нещо ги подклажда.
Но остават, майко, под дъжда
и пак пропукан ми е дъждобрана!
Метален е, но ето, че ръжда
настани се в зейналата рана.
Помниш ли, майко, смеха
просълзил и… дървото на двора?!
А над него, майко, страха
го разсича с брадва от огън.
Помниш ли майко... във мене детето?!
Неродено за грозния свят!
Аз помня, мамо, и смеха, и сърцето...
Недоносено за този земен Ад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
