Неродено

15.09.2010 г., 10:01 ч.

Поезия » Друга

742 0 10

Майко…
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят,
той за мен и аз във него, майко, съм умора!
А мечтите, майко, осъзнах –
неродени въглени от жажда.
Все да пламнат, все да изгорят,
ненадейно нещо ги подклажда.
Но остават, майко, под дъжда
и пак пропукан ми е дъждобрана! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неродено

Искате да прочетете повече?

Предложения